Оферта на деня
 
Издателства
 
Нови книги
ДНЕВНИКЪТ НА АНЕ ФРАНК ДНЕВНИКЪТ НА АНЕ ФРАНК
14,95 лв 11,96 лв
СБОРНИК С ТЪПОТИИ СБОРНИК С ТЪПОТИИ
11,64 лв 9,31 лв
СЕДЕМТЕ РЕШЕНИЯ СЕДЕМТЕ РЕШЕНИЯ
13,95 лв 11,16 лв
 
Бестселъри
 

"МРЪСЕН" СБОРНИК

"МРЪСЕН" СБОРНИК
Цена: 14,95 лв 11,96 лв
Наличност: Да!
Автор: Цочо Билярски
ISBN: 9789543900947
Издание: 1
Година: 2013
Страници: 238
Език: Български
Издател: Скайпринт
Количество: Поръчай

Книгата бе добавена в количката.

Описание

РЕВЮ:

Наред с веселите и пикантни, а на моменти и откровено неприлични истории от световната литература, и на родна почва не липсват подобни умотворения. В новоизлезлия "мръсен" сборник читателят може да се срещне с най-комичните, еротични и нецензурирани истории от българския фолклор. Често затулвано срамежливо с многоточия и съкращения, автентичното народно творчество, примесено с градски фолклор, тук е представено в чистия му натурален вид. Целта е да забавлява хората и да ги запознае с този не много познат дял от древната ни култура.

Голяма част от материалите са издирени и събрани от нашия голям фолклорист Николай Икономов и се съхраняват в неговия богат и ценен архив в Централния държавен архив. Материалите са записани от Петко Рачев Славейков, Найден Геров, Михаил Арнаудов, Марко Цепенков и др.

Както е известно, в българското общуване „плеснатия в устата“ събеседник винаги е бил душата на компанията, докато парадирането с псевдоизтънчен старателно изчистен от „мръсни“ думи разговор често е скучен и фалшив. Книгата „Мръсен“ сборник. Нецензурното в българското народно творчество“ има за цел да бъде още един източник за веселие в иначе твърде сериозното ни и напрегнато ежедневие.

 

 Ето какво пише съставителят Цочо Билярски:
Сигурен съм, че мнозина от читателите познават веселите истории от Апулеевото “Златно магаре”, Гай-Петрониевия “Сатирикон”, Джовани-Бокачовия “Декамерон”, Джефри-Чосъровите “Кентърберийски разкази” и Франсоа-Раблевите “Гаргантюа и Пантагрюел” и вероятно са се питали имаме ли и ние българите такива разказвачи. Имаме и то какви! Нищо, че нашите зографи още през Средновековието и Възраждането в стенописите са поставили блудниците, развратниците, пияниците и лихварите баш в средата на пъклото, почти като при Данте Алигиери.
…Eдин земляк на Хитър Петър, Марко Цепенков започна да събира и записва еротичните приказки на българите от “долната земя” – Македония, които като че ли по нищо не се различават от Джовани-Бокачовите и Джефри-Чосъровите развратници и мераклии. Към това занимание пак по това време се бяха насочили Петко Рачов Славейков, Кузман Шапкарев, Васил Чолаков, Христо и Петър Гъбенски, Димитър Маринов и мн. др., които намериха трибуна във фолклорния дял на Иван-Шишмановите “Сборници за народни умотворения, наука и книжнина”. А троянчанинът Найден Шейтанов, съгражданинът на оптимистичния теоретик на нашия народ Иван Хаджийски пък направи смел и успешен опит да обясни наличието на българска сексокрация и нейния светоглед. И освен “сексокрация” се опита да въведе и новите думи “сексократизъм” и “любовластие”, като изложи “сексократичната метафизика”, т.е. “любословната тайноведа”, пълнейки страниците на Димитър-Михалчевия “Философски преглед” през 30-те години на миналия век.
…Поставили сме си за цел да поднесем на нашия читател автентичен народен, примесен с градски фолклор, който при предишни публикации в научни издания тук и там срамежливо се отбелязваше с многоточия или цензурата го съкращаваше. Смятам, че неизказаното не е толкова срамно, че да не бъде прочетено от нашия читател, който от сърце би могъл да се посмее на цветистия и богат български език.
Голяма част от материалите са издирени и събрани от нашия фолклорист Николай Ил. Икономов и се съхраняват в неговия богат и ценен архив в Централния държавен архив. Те са издирени от един изключително широк кръг извори, публикации и разказвани от уста случки, някои от които вече са станали крилати нецензурни изрази, пословици, поговорки, клетви и пожелания, които можем да обобщим със станалото вече популярно наименование “скрит фолклор”. Материалите са издирени и записани от Петко Рачев Славейков, Найден Геров, Кузман Шапкарев, Ефрем Каранов, Марко Цепенков, Михаил Арнаудов, Найден Шейтанов и др., като голяма част от тях са публикувани в издавания от големия наш учен акад. Иван Шишманов “Сборник за народни умотворения, наука и книжнина”, сп. “Български народ”, издавано от Христо Вакарелски и др.
Включваме тук и еротичните приказки от бележития наш фолклорист и записвач на народни умотворения прилепчанина Марко Цепенков, земляк на митичния вече Хитър Петър, които днес красят академичното 6-томно издание на неговото фолклорно наследство, дело на Д. Добрева и М. Райчева. Еротичните приказки на високоцененият от П. Р. Славейков дядо Марко Цепенков ще прочетете в техния автентичен вид, така както са му ги разказвали неговите съвременници преди повече от век.
Скица от Георги Чапкънов - Чап на паметника на Радой Ралин в кв. “Изток” - илюстрация на гърба на корицата.

По-долу ще се сблъскате и с една неизвестна поема – “Я съм много грешен”, приписвана на Елин Пелин, както с апокрифната поема “Кънчо Путкодеров” на поета с ватенката. Сигурен съм че ще се посмеете от сърце и с нецензурния градски фолклор, който е от нашето близко минало.

***

Без хуй на годеж отива.
Бела кобила път иска, хубава жена хуй иска.

Вирнал долната (глава) счупил горната.
Всеки дава и попадията дава.
Всекой гледа да хване сливата.

Глава побелява, хуй подлудява.
Горе момичка, доле вдовичка.
Горнята глава мъдрува, ама долната лудува.
Горния хубаво говори, ала долния не слуша.

Да му го ядам уя како праз.
Да си ми я давала когат’ми е ставало.
Да ти изгори гъзът за мъж.
Дебел хуй курва през гашти познава.
Дебелият хуй и през гащите личи.
Дупе да му поиска и дупе ще му даде.
Душа дава, дупе не дава.
Душа му иска женско да стиска.

Един плаща, друг разгащя.
Един умира, друг му го завира.
Ем болна, ем трудна, ем пак душа сака.

Жена без мъж, земя без дъжд не ражда.
Жена излъгана веднъж, курва не става.
Жената има два езика, мъжът – две глави.
Жената я бива само за една работа, ала и нея не мо-
же да свърши без мъжа.

За трътлеста путка, наснован хуй.
Защо ти са мокри полите? – Защото ми са меки очите!

И кумица пуща водица.
И хуй душа има.
Йебе са като свирка.

Кой какво сака, така йебе жена си.
Курва кур през гашти познава.
Курвата от аджамиите я страх.
Курварството е до време, пиянството е до века.
Кучката с чалъм се ебе.
Кьоравият ебал слепия.

Любов пада и на лайно. (Любов не гледа на хубост.)

Метнал си хуя на рамо и запрашил.
Мир и берекет, с гъза напред.
Млад да умреш, ама на млади години да не остарееш.

Навирен хуй посрано дупе не гледа.
Намерил рунтава, па дири бръсната.
Насила можеш да го поебеш, но насила ум не можеш да му
дадеш.
Нашата кучка на нашето куче не дава.
Не ще путка приказки.
Не ще излезе Рада мома. Май големка е козите пасла.

Омисирчил се (опуйчил се) като мисиряк (пуяк) над говно.
Она (вулвата) са с търнокоп не копа.
Она дъно няма.
Остаре, побеле, чърна путка не виде.
Од девет села (или мали) момите за тебе накрива пикат.
От триста курци поплювци.
От хуй премира, за хуй умира.
От хуй се не умира.

Пичка тютюн не пуши.
Плеще като луд с гъзът си.
Плеще като мокра пола o гъз.
Подмлади ме, Боже, постесни ми дупце.
Пораснаше пилци, ебаше кокошки.
Пръдна булката, свърши са свадбата.
Пръднала Кера в Елхово, та се чуло в Габрово.
Проговори му кат на задника си.
Прокопсал като гол задник в коприва.
Путка зъби няма, но здраво хапе.

Рада излязла мома! Тях ли да вярвам, хуя ли си да вярвам.
Речи на лудия да пръдне, той се насира.
Роди ме, мамо, с едно око, пък с два хуя.

С хуя си круши брули.
Сбъркал си на гъзъ дупкътъ.
Свадба без гъдулка, пикня без пръдня.
Свака се ебе, но не със сваки.
Сгушил са като рибарски уй.
Сиромаси власи ебали си попът.
Сиромашия до шия, а кур до колена.
Сито дупе пърди, гладно не пърди.
Смейе са като луд с уйа си.
Смее се като путка поръбена.
Смее се като гивендия.
Срещу вятър са не пика.
Стана тя каквато стана – работата е осрана.
Сърце (корем) йиска, гъс ни стиска.
Сърце лакомо; или: очи лакоми, дупе тричаво.

Тамам Мара позаспала и Мирчо й го вкара.
Ти го йебеш, оно мисли, че търн му вадиш.
Ти го кършчааш (а) той ти пърди.
Ти че приказваш у събота, кога пика кокошката (или: кога
пърдат гъските). (Така се казва обикновено на чираци или деца,
когато се месят не гдето трябва в разговора на възрастни хора.)
Трица нема на гъза си. (Беден.)

Уй вера нема.
Умът му на гъзът му.
У сиромах пойди-наяди се, а у бòгат-наеби се.
Устата му с пара разрязани, а гъза му с лопата.
Усукал конец, закръпил гъзец.
Ушите му на гъзът.

Хаир берекет със гъза напред.
Хатър булка заваля.
Хатър гащи насира.
Хатър дупка пробива.
Хем посран, хем голям.
Хуй довар не прави.
Хуй с око, путка с обица.

Че те навървим на уйя си, та че те метнем на Църнио връх.

Яж пичко трева, до неделя хуй да ядеш

***

Гатанка: Корен има – дърво не е,

Брада носи – поп не е,
Чалма носи – ходжа не е,
Води точи – чешма не е,
У дупка улази – гущер не е,
От дупка излаи – змия не е,
Дупка има – комин не е,
147
Дупка праи- свърдел не е,
Руно влачи – овца не е,
Кланят му се – икона не е,
Сирене прай – мандражия не е,
Месо цапи – касапин не е,
Яйца има – квачка не е,
Дуе се – гайда не е,
Цаф има – пушка не е,
Колела има – топ не е,
От сън буди – петел не е,
У слива стои – костилка не е,
Прав стои – чирак не е,
Мирно стои – войник не е,
Сватба прай – кум не е,
Кой го познае – алал да му е!

***

Невестата, що погодила кое расти по-бърго

Откога я венчале една невеста во некойе село, му текнало на
нункото да му речи на деверо, да а праша невестата, що можи да расти поекье на векот.
- Невесто мори, ми рече нункото да те прашам, що расти поекье на векот?
Се позамислила малце невестата и му рекла:
- Е да, що кье расти пойекье, братче девере, от куро на мажите – нема друго, що расти поекье – му рекла, и деверо му кажал на нункото.
- Я прашай а бре, девере, откай знай, оти куро растел поекье – му рекол на деверот.
- Ами откай знаиш мори, невесто, оти куро од мажите му растел поекье от се, що растел на векот? – йе рекол деверо.
- Е да, како откай знам, кога вчера му го подържаф на овчаро наш во кошарата и кога вати да расти, ако не го пущеф од рака и да не беше ми го клал мегьу нозе, целата кошара кье а наполнеше, отщо почна да му расти. Ете от тоа знам, оти от куро на мажите нищо друго не расти по-бърго, братче девере – му рекла младата
прокопсана невеста.

Старио владика, що мерак бил за едно убао девойче, и го вакьал со рака оздола

Еден владика бил многу пущарак во младост и на старост от той ум не се делел, при се що не му работел алато.
До митрополията имало едно убао девойче от сиромашкьи татко и майка, и му клал окото владиката да го изработи. Со таксуанье многу пари, со вамо си, со тамо си, го донесол при себе и йе дал еден минц, само да я повати оздола, чункьи друго да праи не му работел алато от страост. Йе поватил оздола и си я мириснал раката, како що мириса некойе магаре, кай що кье се помоча некоя магарица и кье я крева глаата и рилкьите кье ги напърчуа.
Кога видело девойчето, оти саде со рака я вакьа, ватило катаден да му оди и по еден минц да му зема.
Со денеска, со утре, едно чудо пари му зела од владиката.
Що кье йе текни на майка йе на девойчето? Кье купи от сите турлии ливанда и кье я измачка оздола, за поекье да му мириса на сфети стар – и можи по два минца да йе дава на секойе повакьанье. Арно, ама сфети стар, кога я поватил и кога я мириснал и сетил, оти не йе миризбата од майката (натурална), йе рекол на девойчето, уще еднаж да не оди при него, чункьи той не бил мерак да мириса ливанда, ами мерак бил да мириса од истата миризба. И от той ден векье владиката се откажал од девойчето да го повакьа и да му дава по еден минц.

 

Отзиви (0)

Вашият отзив
Име:


Отзив: Забележка: HTML не се подържа!

Оценка: Лоша            Добра

Въведете кода от картинката:

Свързани продукти (0)