Оферта на деня
 
Издателства
 
Нови книги
ДНЕВНИКЪТ НА АНЕ ФРАНК ДНЕВНИКЪТ НА АНЕ ФРАНК
14,95 лв 11,96 лв
СБОРНИК С ТЪПОТИИ СБОРНИК С ТЪПОТИИ
11,64 лв 9,31 лв
СЕДЕМТЕ РЕШЕНИЯ СЕДЕМТЕ РЕШЕНИЯ
13,95 лв 11,16 лв
 
Бестселъри
 

ИЗГУБЕНИЯТ ИЗБОР

ИЗГУБЕНИЯТ ИЗБОР
Цена: 11,99 лв 9,59 лв
Наличност: Да!
Автор: Андри Андрюс
ISBN: 9789543900916
Издание: 1
Година: 2013
Страници: 258
Език: Български
Издател: Скайпринт
Количество: Поръчай

Книгата бе добавена в количката.

Описание

 Анди Андрюс, един от най-четените американски писатели напоследък, ще зарадва българските читатели с най-новата си книга - „Изгубеният избор“ (The Lost Choice). Странен предмет, намерен случайно, провокира любопитството на млада журналистка и полицай. В желанието си да разберат какъв е произходът на находката, двамата се свързват с учен от Денвърския музей на естествените науки. Оказва се, че са попаднали на една от най-важните реликви в човешката история, която е принадлежала на велики исторически личности и има способността да променя света. Но само малцина са успели да открият нейната истинска сила.

Увлечени в разследването, те откриват нови и нови факти. Действието трескаво препуска и като на кино ни отвежда в различни периоди от историята, постепенно прибавяйки нови парченца към пъзела. Дали обаче тайната на медальона ще бъде разкрита или неговото послание ще бъде изгубено завинаги? Написана в духа на „Проницателят“ и „Съкровищата на пътешественика“, книгата отново ни повежда по тънката линия, очертаваща границата между величието и падението, провала и успеха, страха и смелостта. И ни кара да мислим за нашите лични избори – направените и пропуснатите.

ОТКЪС:

ПРОЛОГ
Полуостров Синай, 281 г. след Христа
Касимир засенчи с длани очите си и се загледа в залязващото слънце. Още една сълза набразди прахта върху загорялото му лице и се търкулна по брадичката му. Вече беше на единайсет лета – почти мъж, а беше изпуснал бащиния сокол.
Татко му, Алим, неведнъж му беше казвал, че не е дорасъл да командва ловната птица, дарена му в знак на уважение от един принц. Името є беше Скей – „бърз“ – така им беше казал принцът. Висока беше колкото вдигнатата ръка на Касимир и ноктите є обхващаха кльощавото му рамо, защитено от кожена дреха, на което понякога кацаше, докато той яздеше камилата на баща си. Соколът беше снежнобял (само на крилете му имаше по няколко черни пера, образуващи тъмни ивици), а качулката му беше сива, както и кожените ремъчета на краката. По-рано през деня, когато сенките още бяха къси, Касимир пусна Скей, за да докаже колко е съобразителен и зрял. Храна се намираше трудно, а от заека, който беше зърнал, щеше да стане чудесен обяд. За беда соколът нито долетя обратно със заека или с друга плячка, нито благоволи да се върне.
– Каси!
Момчето потрепери, като чу гласа на баща си. Не беше груб, но беше глас на човек, който държи на откровеността. И Касимир щеше да е откровен.
– Каси! – отново извика Алим.
– Идвам, татко.
С наближаването на залеза пустинята затрептя с мека светлина – топлината, насъбрана в кадифения пясък, започна да се излъчва към небето. От три дни бедуините си бяха устроили лагер в Елим. Племето – мъже, жени и деца – наброяваше по-малко от сто души и се скиташе из района между извора Мера и Джабал ал Лауз – Планината на бадемите; тези хора не приемаха Алим и Касимир като свои, но и не ги смятаха за натрапници. През последните четири лета бащата и синът бяха идвали тук няколко пъти и винаги носеха интересни новини от Египет, Мидия, дори от Рим. Всички знаеха историята им. Алим беше останал вдовец малко след раждането на Каси, но не си беше взел друга жена; избрал беше сам да се грижи за момчето си и да бъде скиталец сред скиталци. Животът на двамата беше под непрестанна заплаха заради търговците на роби, крадците и опасностите, дебнещи в пустинята. При все това, сезон след сезон, бащата и синът пътуваха заедно, понякога с едно или с друго племе, но най-често сами.
За обитателите на пустинята Алим беше необикновен човек поради две причини. Първо, имаше дарбата на ясновидец. Мнозина твърдяха, че той с един поглед прониква в сърцето на когото пожелае. Не беше пророк или религиозен водач и много рядко държеше речи, ала беше желан събеседник при пътуването на кервана през пустинята или край лагерния огън. Говореше прямо, но благо, надникваше в миналото на събеседника си, за да направлява бъдещето му. Беше оракул на истината.
Второ, всеизвестно беше, че той притежава имущество – нещо, нечувано сред скиталците, които имаха само по една камила, дрехите на гърба си, някакво оръжие, например меч, ловен сокол или хрътка. Знаеше се, че Алим притежава имущество, но никой нямаше представа какво е то.
Имуществото на Алим беше увито в тъмночервена тъкан и здраво завързано с връв, изрязана от черно наметало, наричано от арабите бурнус. Той носеше вързопа на къса кожена каишка, минаваща през рамото и шията му, скрит в гънките на широката му роба. Така имуществото винаги беше до него, а ръцете му бяха свободни, за да го пазят. Винаги и непрекъснато.
Той спеше, хранеше се и пътуваше с вързопа, притиснат до гърдите му. Никой не знаеше какво е увито в парчето плат, обаче при безкрайните обсъждания на загадката любопитните бяха стигнали до заключението, че тайнственият предмет е „по-малък от стъпалото на камила“. Говореше се, че дори Касимир никога не го е виждал.
Алим седеше по турски до един от множеството малки огньове, горящи сред палмовите дървета.
– Ето те и теб, сине мой – каза, когато пламъците осветиха момчето.
– Татко, ще ти кажа нещо – подхвана Каси.
– С нетърпение очаквам да го чуя – усмихна се Алим. – Но първо седни и се възползвай от днешното изобилие, защото скоро няма да го има. Яж!
– Татко, случи се нещо…
– Първо се нахрани. Седни до мен, момчето ми. – Изчака синът му да се подчини и добави: – Тръгваме довечера. Гладен ли си?
– Да, татко.
– Тогава яж. – Алим придърпа дървения шиш, който държеше над огъня, и освободи голямо парче месо. Със свободната си ръка го изчисти от полепналите въгленчета, подаде го на сина си и продължи да обяснява: – Когато огньовете започнат да гаснат, с малка група – не повече от петдесет човека – ще потеглим на север. Молбата ми е като свършиш с вечерята, да доведеш Биба. Ще я намериш при другите камили под смокиновото дърво.
– Да, татко. Преди това обаче искам да ти кажа…
– Каси!
– Да?
– Яж!
– Добре, татко.
Момчето задъвка и се загледа в човека, с когото според думите на всички си приличаха като две капки вода. Смолисточерната коса на баща му почти не се виждаше – така се беше загърнал с някога белия бурнус. Ослепително белите му зъби рязко контрастираха с лицето, загоряло от слънцето и загрубяло от вятъра. Дългият му правилен нос не се загрозяваше от мъничкия белег в горната част, брадичката му беше волева и покрита с рехава брада.
Касимир се усмихна на баща си и си каза: „И без това никой не обръща внимание на брадата му. Всички виждат само очите му.“ Наистина очите на Алим бяха забележителни – светлосини като небето. Каси беше чувал жените да казват, че такива очи се срещат по-рядко от диаманти. Беше виждал мъже да извръщат поглед, когато се запознават с баща му. „Очи, сини като небето – помисли си отново. – И моите са същите.“ Изведнъж му хрумна нещо и се навъси.
– Заек ли си опекъл, татко? – Той вдигна оглозгания кокал.
– Заек… да. – Алим повдигна вежди.
– Как ни сполетя такова щастие?
– Хм, да видим… – Баща му се почеса по носа. – Дали пък не ни го е подарил някой?
– Невъзможно е. Храната не достига, никой не би се лишил заради нас.
– Да, имаш право – усмихна се Алим. – Значи не е подарък. Знаем и какво правят кучетата, ако хванат заек – не го споделят с нас. Да предположим, че Биба го е хванала. Как мислиш?
Каси се засмя. Даваше си сметка, че баща му се шегува.
– Не, татко! Не вярвам, че своенравната стара камила е хванала заек. Но и теб не съм те виждал да тичаш толкова бързо, че да се върнеш с такъв улов.
– Правилно разсъждаваш, момчето ми. Краката ми не са бързи като на заек. – Той прегърна сина си, изтегна се на земята и придърпа момчето така, че двамата да са по гръб. С кокала, който държеше, посочи един палмов клон и добави: – Не съм бърз като заек, обаче харесвам месото му. Затова се грижа за сокола.
– Скей! – възкликна Каси и впери поглед в красивата птица, кацнала на клона, която беше наклонила глава и любопитно ги наблюдаваше. – Къде го намери? Щях да ти кажа, че се е загубил, и то по моя вина.
– Скей ме намери. Долетя с плячката само секунди, след като си го пуснал. – Алим присви очи и се усмихна. – Не мисли, че си се отървал толкова леко – тепърва ще си поговорим по този въпрос. От друга страна, аз се гордея с теб, задето беше готов да поемеш отговорността за неразумното си решение. Приемам го като доказателство за развиване на характера.
Момчето се надигна и седна, а баща му се изправи и надипли наметалото си около лявата си ръка.
– Искам да постъпвам както е редно – подхвана Каси, – но понякога ми се ще да правя каквото… – Той млъкна и свъси вежди. Отново погледна баща си и колебливо добави: – Понякога ми се ще да правя каквото искам. Означава ли, че съм безхарактерен?
Алим му се усмихна и протегна ръка към сокола.
– Характерът е твоята същност – онова, което представляваш. Определя се от решенията, които вземаш, когато знаеш, че никой няма да разбере какво си сторил… или не си сторил.
Скей литна от клона и кацна на рамото на господаря си, който продължи да говори:
– Трябва да изграждаш характера си всеки ден, сине мой. И без забавяне. Плодовете на утрешния ден, както и плевелите, са в семената, които засяваш днес. Твоята власт, твоето богатство и онова, което ще оставиш след себе си, зависят само от теб. Защото никой не може да превъзмогне слабостите на характера си.
Момчето и мъжът безмълвно се спогледаха. Сините очи на бащата, пламтящи от светлината на огъня, сякаш искаха да запечатат завинаги очите на сина му.
Каси пръв наруши мълчанието.
– Ясно ми е – прошепна.
– Знаех, че разбереш – промълви Алим, пристъпи сред сенките и добави: – А сега, побързай! Доведи камилата!
Мракът беше необятен: безлунната нощ се стелеше като грамадно парче черен муселин, разпънат над малкия керван. Осем камили, движещи се една след друга, тромаво пристъпваха напред, движейки се по посока на Полярната звезда – най-ярката от посестримите си, блещукащи на черното небе. Тихите гласове на бедуините се носеха над пясъка и заглъхваха в празнотата.
Биба беше трета в редицата. Наметната беше с парче червена коприна и носеше два грамадни коша, пълни с подправки – кардамон, канела, кимион, както и с топове червена коприна. Яздеше я Алим: той държеше юздите, краката му се подпираха на двата коша, соколът спеше на рамото му. Каси седеше почти в скута на баща си и се облягаше на гърдите му. Под бледата светлина на звездите момчето виждаше мъжете отпред, възседнали своите камили. Керванът се движеше към Колония Аелия, новия град на император Адриан. Там бедуините щяха да останат няколко дни, за да изтъргуват стоката си на специалния пазар за подправки; после щяха да купят храна и всякакви стоки от първа необходимост, след което отново да прекосят пустинята Шур, за да се върнат обратно край Мара. Бащата и синът нямаше да изминат обратния път.
– Защо ще се разделим с тези хора? – попита Каси.
– Ние, момчето ми, сме в безопасност, само ако се движим непрекъснато – отговори Алим. – И то в относителна безопасност. Знаеш, че ни търсят заради онова, което притежавам. – Той машинално докосна вързопа, привързан за гърдите му. – Пък и живеем във времена на жестокост и насилие.
– Само да посмее някой да ни пипне! – Каси вдигна юмрук. – Идват ми наум хиляди начини да му го върна тъпкано!
Баща му се позасмя и каза:
– Боя се, че тези мисли отнемат прекалено много от ценното ти време. Вместо да жадуваш за възмездие, отдели време и усилия да опознаеш себе си. Отмъщението е като да ухапеш камила, понеже тя те е ухапала. Стремежът ти към разплата може да те тласне към странни постъпки.
– Защо казваш, че трябва да опозная себе си? – озадачи се момчето. – Вече се познавам достатъчно добре.
– Сериозно? – Алим се наведе през рамото на сина си, за да види лицето му. Соколът се стресна и разпери криле. – Така ли мислиш?
– Ами… да – колебливо измънка Каси.
– Тогава обясни защо сутринта си пуснал Скей, макар да си знаел, че това е против желанието ми? Знаел си, че не бива, но все пак си го направил. Искал си да сториш зло ли?
– Не, татко! – възкликна момчето. – Само…
– Искаше да загубиш птицата ли?
– Не.
– А когато я пусна, спомни ли си за моето правило?
– Не, разбира се! Нямаше да го направя, ако си бях спомнил твоето правило!
Алим не продума.
– Излъгах… – промълви Каси. – Спомних си го и въпреки това пуснах сокола. Не знам защо. Сега съм сигурен, че не се познавам.
Алим се засмя и го прегърна:
– Само на единайсет лета си, момчето ми. За твоя утеха ще ти кажа, че мнозина зрели мъже не са наясно с това понятие. И още нещо, което е много важно: не трябва да се стремиш към самоопознаване, а към самоконтрол. Дори да разбереш истинската си същност, това не е достатъчно, за да прецениш кое е правилно и кое – погрешно. Трябва да потискаме импулсивното си желание да сторим онова, което е лесно, но неправилно. Нищо няма да се опре на човека, който превъзмогне себе си.
Двамата замълчаха и дълго не продумаха. Каси размишляваше върху казаното от баща му и се вслушваше в звуците, които издаваше Биба. При всяка стъпка краката є потъваха в дълбокия пясък, дишането є беше като свистене на малка свирка. Той усещаше солената миризма на баща си, примесена с аромата на кардамон и канела. И от време на време го лъхваше специфичният мирис на камилата.
По едно време Алим се наведе и прошепна на сина си:
– Каси?
– Да, татко.
– За какво мислиш?
– За онова нещо във вързопа. Ще ми кажеш ли какво е?
Баща му дълго мълча, а когато отговори, гласът му беше много тих, почти шепот:
– Нещо, което всява страх и което дарява надежда. Нещо, на което се присмиват и което означава могъщество. То е въплъщение и на крайна бедност, и на неизмерно богатство. Един ден на теб ще се падне задължението да го пазиш.
Момчето се позамисли, после подхвърли:
– Щом не искаш да ми кажеш какво представлява, поне мога ли да знам как действа?
– Обясних ти какво е. Как действа? Никак. Обаче има способността да прави всичко. Вярват му и му нямат доверие, размишляват върху него и го пренебрегват, преследват го и го избягват. Мнозина биха убили заради него… и аз бих дал живота си, за да го опазя.
– Откъде го имаш?
– Моят баща ми го даде много отдавна. – Алим се покашля. – Беше му поверено и той дълги години го кри от всички. Само това ми завеща и то ще е единственото, което аз ще оставя на теб, момчето ми. Това е дар, който се предава от баща на син.
Каси съвсем се обърка.
– Татко, защо крием това… нещо? И каква полза от него, след като не можем да го използваме?
– Слушай внимателно, сине мой. Ще дойде ден, в който дарът ще бъде показан на всички. Тогава светът ще се промени. Царства ще се въздигат и ще рухват в един и същи ден. Знай, че има хора, готови да умрат, та това да се случи, и други, които са готови да се разделят с живота си, за да попречат на тези събития.
Нещото, както ти го наричаш, този дар, никога няма да стори каквото и да било. Дори след като научиш цялата му история и предназначението му, то няма да направи нищо, освен да остане завързано за теб. Каси… обърни се. Искам да те погледна. – Той го хвана за раменете и му помогна да се извърти, докато се озоваха лице в лице. Вгледа се в очите му и продължи: – Сине мой, предмет от метал, от дърво или от стъкло не може да направи нищо. Ако служи за украса в богаташки дом или го оставиш на върха на планина пред погледа на всички, този предмет няма да изоре нива, да се грижи за болен или да сготви храна за семейството. Може да вдъхновява, да подбужда, да доказва и да насърчава, да осмисля и да потвърждава. Но не и да върши нещо.
Решенията, взети от ума, се осъществяват само посредством действията. Намеренията са като физическата красота – без стойност. В определен момент човек трябва да предприеме нещо. Да претвори в дела убежденията си. Чрез действията си показваш на другите онова, в което искрено вярваш.
Ненадейно Биба рязко завъртя глава и коленичи. Писък прониза тихата нощ в мига, в който от пясъка пред и зад кервана изникнаха безброй мъже, които размахваха мечове, стреляха с лъкове и крещяха с пълен глас. Биба, пронизана от стрела във врата, бавно се претърколи по хълбок; Алим реагира светкавично: пусна сокола и смъкна сина си от гърба на умиращата камила.
– Търговци на роби, Каси! – извика. – Римляни! Да изкопаем дупка под Биба! Веднага!
Сред хаоса на битката в мрака двамата бързо изкопаха окоп. Мъже тичаха нанякъде, проблясваха мечове, чуваше се свистенето на стрели. За миг момчето надникна от плиткия изкоп и видя как някакъв бедуин вдига ръце в знак, че се предава. Алим го бутна обратно и просъска:
– Копай! Скрий се! – Коленичи зад мъртвата камила и двата коша със стока и извади меча си, скрит под наметалото. Дръпна вързопа, притиснат до гърдите му, преряза връвта, придържаща платното, и онова, с което никога не се разделяше се изтърколи на земята. То спря на сантиметри от лицето на Каси. За миг момчето забрави страха си – ококори се и зяпна. Баща му вдигна меча и с три удара разсече на парчета безценната вещ. Каси ужасено извика: „Унищожи го!“ и понечи да изпълзи от окопа.
Алим го блъсна обратно:
– Стой там! Никой не може да го унищожи! Всичко, което ти разказах, ще се случи, но времето още не дошло! Тези хора не бива да го намерят! Вземи! – Подаде на момчето едното парче. – Обичам те, сине мой. – После напрегна мишци и избута мъртвата камила над детето.
Момчето, което трепереше от страх и едва дишаше, се спотаи, вслушвайки се в жестоките звуци на битката. Изведнъж сражението стихна – така внезапно, както беше започнало. Виковете бяха заменени от гласа на човек, издаващ команди на език, който Каси не познаваше. Той чу как нападателите потеглят нанякъде. После настъпи тишина. Атаката беше продължила по-малко от три минути.
Дълго лежа в плиткия окоп. Не знаеше какво да направи. Накрая му прилоша заради липсата на въздух и реши да се откопае. Не беше лесно, но все пак успя да се измъкне от скривалището, което го беше спасило от… от какво?
Каси се изправи и се огледа. Първите лъчи на слънцето позлатяваха небето на изток. Той видя още две убити камили. И четирима мъртъвци, съблечени голи и проснати по корем на пясъка. Изтръпнал от ужас, запълзя натам. Огледа се и коленичи до мъртвите мъже. Трима бяха с дълги бради, но четвъртият… Пропълзя по-близо и обърна главата му. Не беше Алим.
Изправи се. Баща му не беше мъртъв. Успял ли беше да избяга, или го бяха пленили? Чу шум зад себе си и рязко се извърна. Соколът се беше върнал и беше кацнал на гърба на старата си приятелка Биба. Каси се втренчи в стиснатия си юмрук и бавно отвори пръсти. В ръката му лежеше част от безценната вещ, предавана от баща на син. Видя, че другите късчета ги няма, обаче намери парче от тъмночервеното платно; грижливо уви с него „наследството“ си и го завърза с черната връв. Откъсна каишка от юлара на камилата, прокара я през врата и рамото си и с нея прикрепи вързопчето, та да е до тялото му и да го пази с ръцете си. Винаги и непрекъснато.
Приближи се до сокола и се огледа за някакво ремъче. Сложи птицата на рамото си и я изчака да се настани. После впери поглед в небето, обърна се, като остави вдясно от себе си топлите лъчи на слънцето и решително закрачи на север.

Отзиви (0)

Вашият отзив
Име:


Отзив: Забележка: HTML не се подържа!

Оценка: Лоша            Добра

Въведете кода от картинката:

Свързани продукти (0)

СЪКРОВИЩАТА НА ПЪТЕШЕСТВЕНИКА
СЪКРОВИЩАТА НА ПЪТЕШЕСТВЕНИКА
978-954-390-071-8
11,99 лв 9,59 лв
СЪЮЗНИЦИ
СЪЮЗНИЦИ
978-954-390-085-5
11,99 лв 9,59 лв
ПОСЛЕДНИЯТ ЖОКЕР
ПОСЛЕДНИЯТ ЖОКЕР
978-954-390-080-0
9,99 лв 7,99 лв
ПРОНИЦАТЕЛЯТ СЕ ЗАВРЪЩА
ПРОНИЦАТЕЛЯТ СЕ ЗАВРЪЩА
9789543901050
13,99 лв 11,19 лв
СТАНИ ПРОНИЦАТЕЛ
СТАНИ ПРОНИЦАТЕЛ
954-390-109-8
19,90 лв 15,92 лв
ПРОНИЦАТЕЛЯТ
ПРОНИЦАТЕЛЯТ
978-954-390-065-7
11,99 лв 9,59 лв
ИСКАМ ТЕ
ИСКАМ ТЕ
978-954-390-108-1
14,99 лв 11,99 лв
ЧЕРВЕНАТА КЪЩА
ЧЕРВЕНАТА КЪЩА
978-954-390-112-8
14,99 лв 11,99 лв